Пиите магнезий... през кожата!
УВОД: Защо не можем без елемент №12?
Аритметично погледнато, в организма на един възрастен човек има 30-50 грама магнезий (Mg). Това в сравнение например с калция (около 1 кг) изглежда малко. Затова пък магнезият е изключително динамичен: той бързо се усвоява, но и лесно се изхвърля, така че изисква постоянен приток от „попълнения”. Така, когато става въпрос за всекидневно необходими количества, от калция рядко са необходими повече от 800-1000 мг на ден, а за магнезия преобладаващите препоръки (според мнението на ред специалисти те са дори занижени) варират от 400 до 600 мг. Когато става въпрос за лечебно прилагане, някои специалисти дават даже и по 1-2 грама всекидневно...
Ензимите са белтъчни молекули, които стимулират всяка химична реакция в живия организъм. Без магнезий стотици от тези ензими просто не могат да си вършат работата, като най-важната ензимна реакция е свързана със създаването на т.нар. макроергични връзки, чрез активирането на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ) - основната молекула, неуобходима за съхранение на енергията.
Магнезият допринася за поддържане на здрава имунна и ендокринна системи, поддържа стабилен сърдечния ритъм, нормална - мускулната функция и здрави - костите. Той подпомага усвояването и обмяната на много други минерали и витамини, на повечето хормони, а също така на ацетилхолина и азотния оксид, чрез които се регулират множество функции на нервите, кръвоносните съдове и имунните функции.
В клетъчното ядро повече от половината магнезий е тясно свързан с нуклеиновите киселини и белтъчните вещества. Магнезият е нужен за запазване целостта на двойната спирала на ДНК, която носи генетична информация и кода за различните белтъци, изграждащи всяка жива телесна структура.
„Нашествието” на тежките метали и други отрови в нашия бит, така характерни за съвремието ни, успешно се контролира чрез подобряване на магнезиевия внос. Това включва и голяма част от канцерогените – ако не за лечение, магнезият е особено перспективен като участник в един природосъобразен комплекс за предотвратяване на различни доброкачествени и злокачествени новообразувания.
Магнезият е антистресов минерал, окойто оказва нормализиращо въздействие върху състоянието на цялата нервна система и особено на нейните висши отдели (в съчетание с витамините от В-група). Затова при недостиг човек се уморява бързо, става раздразнителен, нарушава се неговият сън, а жените стават ревливи. Шумът изглежда прекалено силен, светлината - твърде ярка, емоционалните реакции са преувеличени, сърцето бие до „пръсване”, а главният мозък е прекалено възбуден, за да заспи...
Магнезият може да намали нивото на холестерола в кръвта, да предпази от запушване на артериите и вените с тромби, както и от животозастрашаваща аритмия. Той оказва трайно положително влияние и върху състоянието на половата система. При бременни жени той едновременно пази здравето на майката и предотвратява недостатъчното развитие на плода (заедно с фолиевата и пантотеновата киселини), преждевременното раждане и абортите. При деца, родени от майки с магнезиев дефицит, по-често се срещат умствени и неврологични проблеми, както и дефекти, свързани със съединителнна малостойност.
Здравата клетка е с високо съдържание на магнезий и ниско на калций. Биохимичната ни възраст теоретично би могла да се определя от съотношението на магнезий и калций в клетките. Магнезият в известен смисъл е минералът на подмладяването и предпазва от калциране на органите и тъканите, характерно за свързаното със старостта дегенериране на телесния механизъм.
Защо у 2/3 от съвременните хора магнезият е в недоимък?
По литературни данни от цял свят, които съвсем скоро са актуализирани и за България, близо 70% от населението има лек или по-сериозен магнезиев дефицит. Причините?
-
Едностранчивото торене и многото други фактори, които са причинили обедняване на почвите, са се отразили отрицателно върху магнезиевото съдържание на хранителните продукти, което е намаляло в пъти през последните няколко десетилетия.
-
Храненето „на крак”, както и с недоброкачествени продукти - рафинирани, преосолени, препържени и престояли, както и недостигът на сурови растителни продукти – това едновременно не осигурява достатъчен магнезиев внос и намалява способността на тялото да го усвоява.
-
Установено е, че както епизодичното напиване, така и редовната „умерена” употреба на алкохол води до сериозен магнезиев дефицит. В различна степен това важи и за тютюна, наркотиците, както и за растящия наплив от други отрови в околната среда – тежки метали, флуор, пестициди и т.н.
-
Употребата на високи дози и/или за дълги периоди на калциеви добавки, антибиотици, стероидни и нестероидни противовъзпалителни средства, слабителни, успокоителни, инсулин, сърдечни гликозиди, диуретици, цитостатици и други лекарства, както и на хапчета против забременяване.
-
Проникващата радиация (въздействието на алфа-, бета- и гама лъченията) води до сложни промени в човешкия организъм, някои от които рефлектират върху магнезиевата обмяна. По-слабо, но подобно действат електромагнитните излъчвания от трансформаторите, телевизорите и компютърните монитори.
-
Всички здравни нарушения, съпроводени със спазми, повечето сърдечносъдови, храносмилателни и костноставни болести, нервновегетативните дистонии, диабетът, бронхиалната астма и другите алергии, както и всички състояния, водещи до засилена обмяна, обезводняване или увеличената киселинност в тялото, по правило са съпроводени с недостиг на този елемент.
-
Бременните жени имат повишени нужди от магнезий; това се отнася и до кърмачките, подрастващите, водещите активен начин на живот (много физическа, умствена, зрителна, сексуална и друг вид активност). Рискова е и групата на хората над 60 г възраст (вече по други причини, като намалена усвояемост и разгръщане на болестните предразположения).
-
На последно място, но не и по значение - магнезият особено бързо се изразходва при стресирания съвременен живот, често съпроводен от бързане, несигурност, раздразнителност и безпокойство.
Според все още преобладаващи становища в ред медицински среди, най-важният и често липсващ на организма елемент в днешно време е калцият. Както обаче постоянно се случва в науката, привидността на набиващото се в очи количество води до ред неправилни изводи с неприятни последствия. Основният проблем е в това, че при липса на достатъчно магнезий засиленият прием на калций чрез млечни продукти и добавки не води до оптимален цялостен минерален баланс. В резултат се отлагат калциеви соли под формата на шипове в ставите, на камъни във вътрешните органи, на плаки и тромби по кръвоносните съдове; появява се упорит запек или смяна на запек с разстройство; нервномускулната възбудимост расте до остро болезнени равнища...
Много от по-леките оплаквания (които след време прерастват в сериозни проблеми) могат далеч по-безопасно и евтино да се коригират чрез диетични мерки, магнезиеви добавки, разтривки, компреси и бани - вместо да се прибягва излишно често към повърхностно влияещи, скъпоструващи и с допълнителни здравни рискове медикаменти и операции.
Това особено важи за спортния свят, където целта е (или би следвало да бъде) постиженията да са дългосрочни и да хармонират със здравните показатели, вместо да се стимулира краткотраен „успех”, последван от катастрофално износване на организма. Магнезият, в съчетание с един по-разумен начин на живот, е в състояние значимо да повиши здравния тонус, както и да поддържа трайно по-висока формата на състезатели, треньори и любители - привърженици на разнообразните спортове.
Какви начини има да попълним този недостиг?
Обикновено хранене или специална диета. Фактите за поголовно разпространения магнезиев недостиг сами по себе си илюстрират растящата невъзможност за набавянето на този елемент при стандартния начин на живот. Явно сме влезли в схема на повишено изразходване, плюс намаляване на вноса! Тъй като освен това усвояемостта на магнезия (според някои проучвания) е рядко над 40% от приетото с храната количество, често се препоръчва да се увеличат „шампионите” по хранително съдържание, каквито са много от ядките и семената (за предпочитане в сурово състояние), както и зелените зарзавати.
Тук обаче опираме до количества, които сами по себе си могат да не са особено здравословни, нито приятни за приемане, особено ако качеството им не е гарантирано. От много ядки може да се напълнее или да се получи алергия, те могат също така да бъдат замърсени с плесени; докато пък листните зеленчуци е възможно да са били прекалено щедро изкуствено наторявани и/или да претоварват изнежените храносмилателни органи у съвременните граждани и т.н. Освен това не става въпрос единствено да се ядат много от полезните храни, но и драстично да се ограничат вредните – рафинирани, сладки, солени, тлъсти, агресивно преработени и т.н. Колкото и да е желателно това, по различни причини то се оказва неизпълнимо в достатъчно висока степен от основната маса на потребителите!
Всичко споменато ни води към извода, че огромното мнозинство от хората днес не могат да си набавят достатъчно магнезий, дори и при относително добро хранително съобразяване. Оттам и става наложително да се търсят също и други възможности за пълно и трайно компенсиране на масовия минерален дефицит!
Вътрешен прием на добавки. Освен в стандартните аптечни форми (по-лесно усвоими са течните), добавъчен магнезий фигурира в някои от спортните прахообразни храни и специални напитки.
В днешно време обаче на пазара преобладават трудно усвоимите форми. А капацитетът на солната киселина в стомаха ни е ограничен - даже при хората, които нямат неин недостиг. При спортистите често се налага да се приемат много повече от обичайното минерали – и съответно, важно е те да бъдат в най-усвояеми форми (изискващи по-малко солна киселина). Това е на първо място хлоридът, на второ - сулфатът (сярата в който от друга страна ограничава безопасното за вътрешен прием количество); на трето - органичните хелати (цитрат, оротат, таурат, глицинат, аспарагинат и др.), които за компенсация имат някои други предимства, но пък са скъпи; докато пък оксидът, карбонатът и фосфатът са най-трудно оползотворяеми.
Все още на нашия пазар не са представени убедително добавките с магнезий без калций; а при вече явен магнезиев дефицит плюс калциев излишък (съчетание, особено често срещано у нас!), препоръчително е магнезият да се увеличи и/или да се изключи добавъчният калций.
В зависимост от много фактори, приемът на магнезий чрез добавки може да се движи в широки граници - между около 100 и над 1000 мг. на ден. У нас се счита, че над 250 мг. на ден допълнително вътрешно от този елемент следва да се взема само след специализирано консултиране, т.е. вече не е добавка, а лекарство. Препоръчва се приемът да е на гладно, с вода или натурален сок, поне на 2 пъти през деня, а при по-високи дози - до 3-4 пъти, вкл. 10-15 мин. преди лягане (поради забавящия се чревен пасаж през нощта усвояемостта нараства).
Какви са страничните ефекти на високите дози добавки (които при някои чувствителни хора се явяват още при средни количаства)? Те включват дразнене на стомаха и червата с болки и разстройство, спадане на кръвното налягане със световъртеж и чувство за затопляне, а при дълготраен прием, особено заедно с много калций и натрий (например при класическата за България злоупотреба със сирене!) – нарушение на минералния баланс и образуване на бъбречни камъни. Освен това пиенето на магнезиеви добавки определено е противопоказано при бъбречна недостатъчност и склонност към кръвоизливи.
В заключение, както отделните добавки, така и обогатените с магнезий храни са сравнително добър негов източник, но засега са относително скъпи, не винаги добре усвояеми и в сложни съотношения с други съставки. Преценката за избор на продукт и оптималният му начин на употреба спрямо нуждите на индивида често надхвърля степента на неговата компетентност по тези въпроси. А когато се касае за сериозен магнезиев дефицит, добавките могат да не са достатъчни в стандартните им дозировки, а увеличението им да води до вече споменатите странични явления. Тогава единственият разумен избор (ако не се касае за случаи, при които се прави спешно венозно вливане на магнезий) е да се допълни диетичният и добавъчния подход с интрадермална терапия. От друга страна, леките случаи, когато хората не искат да пият „хапчета”, пък било те и минерални, регулиране е възможно и само чрез външното (интрадермално) прилагане на магнезия!
Интравенозно въвеждане. То може да бъде инжекционно или трансфузионно, т.е. в системи. Действа най-бързо, но е и най-опасно! (Има и смъртни случаи вследствие на предозиране, защото се подтиска дихателният център.) Налага се само в спешната медицина, например при част от острите сърдечносъдови нарушения, определени видове гърчове и някои тежки отравяния.
Интрадермална (трансдермална, през кожата) употреба. Вече е доказано (особено при клиничните експерименти на д-р Норман Шийли), че малки количества магнезий и други минерали проникват през кожата, като водени от мъдростта на организма, впоследствие се разпределят в най-необходимите участъци. Това е основната тема на тази брошура и затова особеностите й ще бъдат разгледани отделно.
Как да използваме магнезиевия разтвор външно?
Балансираните диети и вътрешният прием на магнезия са само отчасти популярни; такава е и инжекционната употреба в спешната медицина и акушерството. Още по-силно подценявано обаче е външното приложение на този ценен минерал, особено у нас. В редица страни по света т.нар. „магнум вани” са водещи приложения в центровете за възстановяване и подмладяване. У нас цялостните вани в домашни условия обаче не винаги са възможни поради ограничения от материален характер. По-общодостъпно е кисненето на краката всяка вечер в топла вода с магнезиев хлорид (поне за 15-20 мин). При това, макар че един друг подобен вариант, при който се използва с магнезиев сулфат (т.нар. „английска сол”) е по-известен, той изсушава кожата и съдържа прекалено много сяра. Далеч по-добре да се даде предпочитание на магнезиевия хлорид с морски произход.
Магнезиеви разтвори могат да се прилагат директно върху проблемното място, особено при ставни и мускулни болки и спазми, при псориазис и други кожни проблеми; специалистите по източна медицина могат да ги прилагат върху биологично активните (акупунктурни и акупресурни) точки; физиотерапевтите - да вкарват същите разтвори чрез електрофореза или ултразвук.
Разрежданията на магнезиевите соли при споменатите процедури могат да варират от директно нанасяне (при магнезиевото олио това означава непосредственото му леко втриване в избрания кожен участък), през 15-2,5% за частични бани и компреси (разреждане на основния разтвор от 2 до 5 пъти), до 1-0,2% - ако се касае за нежни места по кожата и полулигавиците или за цялостни вани. Прибавянето на 3-8% растителен глицерин по мои наблюдения подобрява поносимостта и при онези чувствителни кожи, които могат да се оплакват от временно парене при нанасянето на разтворите. От друга страна, лимонената киселина (или лимонът и други кисели плодови сокове) могат да се препоръчат за добавяне, ако целта е да се стегне кожата, да намалеят тъмните петна по нея, както и за подобряване разтварянето на калциевите отлагания в дълбочина.
Най-често се прилага именно ползването на „магнезиево олио”, което директно или след разреждане се нанася върху кожата, прибавя се към бани или с него се правят компреси. За специални случаи ефективно могат да се използват и други магнезиеви продукти – обикновен и пилинг гел и соли за вана (вижте приложенията).
Препоръчителната температура на водата при общи или частични бани е 37-38 °С, а времетраенето – 15-20 мин. Стандартно се препоръчват цели вани от 2 до 3 пъти седмично, макар че понякога лекарят може да препоръча стартово, т.е. за няколко дни всекидневно прилагане, с цел да се ускори отделянето на отровите от тялото. Частичните бани отначало е добре да се правят всекидневно, а след 1-2 седмици могат да се намалят до 3-4 пъти седмично (средно през ден), особено ако състоянието ни междувременно се подобрява.
Магнезиевото „олио” всъщност не е олио, но е посочено като такова, тъй като при втриване кожата се усеща гладка и мека. То представлява концентрат от чист натурален магнезиев хлорид, разтворен във вода. Той много лесно се абсорбира от кожата, откъдето магнезиевите йони се разпространяват из целия организъм. Понякога след абсорбиране на магнезия, по кожата остават бели следи, които по никакъв начин не трябва да будят притеснение, те могат да бъдат премахнати много лесно с вода.
Лекото изтръпване и чувството на затопляне са показателни за това, че магнезият е бил добре абсорбиран.
Усвояването на магнезий посредством кожата е бърз и сигурен начин той бързо и лесно да се абсорбира в тялото, като много подходящи за целта са кожата в коремната област и кожата под мишниците, препоръчва се това да се прави всяка вечер преди лягане. Дали ще преобладава именно това прилагане, което цели общо по-голямо абсорбиране на магнезия или директното – върху съответния участък от тялото – зависи от много фактори и се решава индивидуално (в сложните случаи – от специалист). Препоръчително е преди процедурата да не се ползват или да се отстранят всички лосиони за тяло, кремове и овлажнители, тъй като те могат да възпрепятстват усвояването на магнезиевите йони от кожата.
Ако кожата все още е зачервена и изтръпнала един час след употребата, спрете употребата на съответния продукт и се консултирайте със специалист. При свръхчувствителна кожа винаги отначало изпробвайте по-ниски от общо препоръчваните концентрации.
Противопоказания. По степента на своята безопасност, интрадермалната терапия може да се сравни само с приема на магнезий с храната. По всяка вероятност, организмът много по-добре регулира необходимите и избягва да абсорбира излишни количества от този елемент, когато го поема през кожата. (Това обаче не е така при добавките през устата и особено при инжекционното въвеждане.) Все пак, пациенти с тежки бъбречни, чревни и нервномускулни заболявания е препоръчително винаги да се консултират със своя лекар, преди и по време на ИМТ.
Концентрираните магнезиеви продукти е важно да се пазят от деца и от попадане в очите! При попадане в очите веднага да се промият обилно с вода!